1. Перперикон Усети мистиката на района 2. Татул Открий античното светилище 3. Дяволският мост Разбери за невероятната легенда В сърцето на Родопите, на скален връх по поречието на река Перперешка, се издига едно мистично място, където от хиляди години култове, гадания и религии привличат хората, които искат да се докоснат до божественото. Изкачвате древни стъпала, изсечени в скалите, и вървите към олтари по стъпките на древните прорицатели, които са държали ключа към съдбите на хората в ръцете си. Ако отдавна не сте били в Перперикон, ще ви посрещне впечатляваща гледка - можете да видите нови части от скалния град, да се разходите вечер сред художествено осветление и да застанете на панорамни площадки, от които меките гънки на Родопите се простират чак до хоризонта. Това е едно от малкото исторически места в България, където си струва да се връщате отново и отново, защото всяка година се правят вълнуващи нови открития. Перперикон е съществувал под различни форми в продължение на хиляди години, но най-известният му съвременен образ е този на древно светилище. Представете си как Александър Велики и бащата на първия римски император Октавиан Август са застанали пред прорицателите на светилището, за да научат каква ще е съдбата им. Вижте в съзнанието си как огнените езици се издигат от огромния кръгъл олтар към небето и носят гадания за възходи и падения, любов и смърт. Според професор Николай Овчаров точно на Перперикон се е намирало прочутото светилище на тракийския бог Дионис, за което разказват древните историци и което е съперничило по слава на това в Делфи. Но историята започва много преди него. Още през петото хилядолетие преди Христа хората са се стичали към скалите на Перперикон и са оставяли дарове в скалните пукнатини. През следващите векове освен светилище с дворец и крепост, Перперикон е бил и християнски център с базилики, и османски гарнизон. Перперикон е под номер 25 в Стоте национални туристически обекта, a печат можете да вземете в два варианта. Освен в хартиена книжка, можете да вземете и дигитален печат в приложението на Yettel, като сканирате QR кода на място. В приложението ще намерите информация за обектите, интересни аудио- и видеоистории, с които легендите оживяват, както и координати на близки забележителности, към които да продължите пътешествията си. До Перперикон се стига по асфалтов път, като разстоянието от Кърджали е 15 км. Има паркинг, тоалетни, както и места, откъдето можете да си купите карти, сувенири или вода. Слънцезащитният крем, шапката и очилата са задължителни. Очаква се до края на лятото да заработи новият посетителски център, в който туристите ще могат да видят част от находките от Перперикон и да изгледат видеоразказ за обекта, с който да си представят скалния град по изцяло нов начин. През лятото можете да посетите Перперикон от 8 до 20:00 часа, което ви позволява да планирате посещението си за сутринта или вечерта и да избегнете жегата. Предвидете си между час и половина и два за пълна обиколка, както и по литър и половина вода на човек през лятото. Можете да наемете екскурзовод, да се ориентирате по информационните табели, а в новия посетителски център ще се предлагат и аудиогидове. Оттук продължете към Кърджали, където в залите на Регионалния исторически музей можете да видите находките от Перперикон. Макар че може да видите скалния град и музея само за ден, тази част на Родопите заслужава да ѝ отделите поне няколко дни, за да видите още от природните и историческите ѝ съкровища. Причудливите форми на скалните феномени Каменните гъби (край село Бели пласт) и Каменната сватба (край село Зимзелен) са провокирали човешкото въображение и са се превърнали в основа за красиви легенди. Светилището край село Татул с неговия изсечен в скалите саркофаг е място с мистична енергия, което и до днес озадачава археолозите. Средновековната крепост Моняк върви с бонус панорамна гледка към язовир Студен кладенец, а Дяволският мост - с легенда за облога, който сключили Дявола и майсторът строител на съоръжението, което вече пет века се издига непокътнато. В която и посока да потеглите, ще си струва.